Звезди
Дженифър Анистън / Jennifer Aniston
Дата на раждане - 11.02.1969
Място на раждане - Шърман Оукс, Калифорния, САЩ
Американската актриса, продуцент и музикант е родена в калифорнийско градче, но израства в Ню Йорк. Има гръцки корени - нейният дядо дошъл от Гърция и станал собственик на закусвалня. Към актъорството Дженифър е подтиквана от малка от баща си Джон, звезда от серийната тв драма на NBC "Days of our Lives", както и от кръстника си Тели Савалас. Анистън е живяла една година от детството си в Гърция със семейството си и се премества в Ню Йорк, когато баща й получава роля в сериала "Love of Life". Майка й Нанси е модел и също актриса. Двамата с баща й се разделят, когато Дженифър е деветгодишна. Първият й опит на сцената е на 11 години, когато се записва в училищния драматичен състав на Рудолф Стайнър. Анистън казва: "Винаги ме е привличало актьорството, но опитът ми в класа на Рудолф Стайнър ме окуражи да направя кариера с него. Това е едно одухотворено училище, което развива творчеството и индивидуалността".
На 11 години една от рисунките на Дженифър е избрана за изложба в музея на изкуствата в Ню Йорк. След дипломирането си през 1987 година тя се появява в редица телевизионни и театрални продукции като "For Dear Life" и "Dancing on Checker's Grave". Докато прави своя пробив, Анистън се издържа като сервитьорка. Търсейки по-доходна работа тя се мести в Лос Анджелис, където се снима и в първата си телевизионна роля в сериала "Molloy" (1990). В началото на деветдесетте изиграва поддържащи роли в няколко телевизионни сериала - "Ferris Bueller" (1990), "Herman's Head" (1991), "The Edge" (1992) и "Muddling Through" (1994). Прави филмовия си дебют през 1993 г. в не много успешния трилър "Leprechaun". Все още неизвестна, актрисата се явява на прослушване за още един телевизионен сериал, наречен "Friends" (1994) - в първоначален вариант: "Friends Like These". Следва стремителното й изкачаване по стълбицата на успеха и славата...
Всички обичат звездата от тв сериала "Приятели" (1994 - 2004) с изключение на фризьорите. Защото колкото по-популярна ставала поредицата, толкова повече жени преставали да посещават фризьарските салони, пускайки си дълги коси "а ла Рейчъл" - героинята на Дженифър Анистън. "Започвайки да работим над шоуто, решихме че Рейчъл ще има прическа, която да съответства на безволевата й натура", припомня си Анистън. - "Моят приятел Крис грабна бръснача, подряза бедните ми коси и попита: "Така става ли?" Аз даже не можах да ахна! А след известно време от фризьорските салони започнаха да се оплакват, че жените започнали все по-рядко да се подстригват".
През 1998 г. Дженифър влиза в топ 10 на най-сексапилните звезди на планетата, съставена от английското списание "Empire". А шоуто "Приятели", в което тя участва се радва на изключителен успех. То носи ежегодно по 500 млн. долара само от препродажбата на правата за излъчване по кабелните канали и в други страни извън САЩ. Продължаващата десет години история на нюйоркчаните, търсещи своето място под слънцето, наистина има невероятен успех навсякъде по света. "Анистън е истински феномен. За 90-те години тя е може би същото, което беше за 70-те Фара Фосет", пиcа списание "Gentleman Quaterly" само година след началото на триумфалното шествие на сериала.
Как така това обикновено наглед момиче се превърна в културен феномен на десетилетието? Може да проследим нейната кариера, но с това едва ли ще си обясним този невероятен възход.
Самата актриса в началото също не можела да си обясни причината за своя зашеметяващ успех: "Когато се видя на корицата на някое списание, ми се струва, че това не съм аз, а някое друго същество - разкрасено и съвършено изкуствено. Старая се да не мисля за това, че съм длъжна да съответствам на този имидж. Успокоявам се, че за това ще се погрижат другите", споделя Анистън в началото на своята кариера. Но впоследствие й се наложило кардинално да преразгледа своите възгледи и да се залови с поддържането на имиджа си. През 1997 г. списание "Rolling Stone" помества нейна фотография на корицата си и включва голяма серия нейни снимки във вътрешните си страници. По време на фотосеанса успяват да я навият да легне гола под ефирни завивки, но когато за миг се откриват съблазнителните й задни части, фотографът продължил да снима. Актрисата се възмутила, но я уверили, че това се прави в интерес на работата - колкото повече снимки има, по-лесно ще изберат най-хубавите. А ако в кадъра попаднат нейните разголени прелести, просто ще ги изрежат. "В онези години бях толкова наивна, че повярвах на обещанията.", признава по-късно Дженифър. - "Те наистина нещичко поизрязаха, но не и това, което би ми се искало. Представяте ли си: отварям списанието и лъсва моят гол задник! Бях просто шокирана".
Днес Анистън трезво и рационално обяснява успеха на глупавичката Рейчъл сред младежката аудитория по света. "Тя е идеалното момиче за ухажване. Много е лесно да я разсмееш, отворена е за всичко, по-скоро е миловидна, отколкото ослепително красива. Не е нужна вечеря в скъп ресторант, за да бъде покорена, нито пък бяла лимузина или вила на морския бряг. Тя е момиче, до което всеки младеж би се чувствал уютно". Въпреки точността на това обяснение, все пак остава едно малко "но" - защо именно Рейчъл? Та нали точно такива като нея има стотици сред статистките... "И аз самата продължавам да се удивлявам на това", признава чистосърдечно Анистън.
Истината е, че като актриса тя изглежда добре на екрана и в друго амплоа. Нейната първа голяма кинороля във филма "Тя е жената!" ("She's the One", 1996) показва, че Анистън не се бои да изглежда на екрана нежелана и дори некрасива. Тя изиграва отблъскващата и нелюбима жена на бизнесмен от "Уолстрийт", който ехидно я сравнява със своята любовница (Камерън Диас) и обяснява, че ако съпругата му прилича на кола Буик модел 1974-а, то любовницата е като чисто новичко Порше. Най-смешното е, че след излизането на филма по екраните, върху режисьора Ед Бърнс се посипали упреци, че си е позволил да представи в такъв окаян вид националната любимка Рейчъл. Горкичкият, наложило му се дълго да разяснява, че всъщност ролята била предпочетена от самата Дженифър Анистън.
Впрочем, нещо подобно се случило и когато за първи път отишла на проби за сериала "Приятели". Предложили й ролята на умната Моника, но тя пожелала да играе именно глупавичката Рейчъл, която започва своите телевизионни подвизи с това, че зарязва жениха си пред олтара. В действителност Анистън никак не прилича на Рейчъл: тя е умна и напориста. Хонорарите за участието си в "Приятели" използва за създаването на собствена фирма.
През 1995 година, точно когато сериалът започва да жъне световна слава, Анистън първа от целия актьорски състав дебютира в киното. Едновременно с това тя се пробва и в съвършено нова, непозната за повечето актьори територия. Снима се ... в компютърна игра. Но не в стандартен екшън, а в особена игра за кинолюбители, които мечтаят да станат знаменити режисьори. Играта се казва "Режисьорският стол на Стивън Спилбърг", а партньор на Анистън в нея е самият Куентин Тарантино. Двамата разиграват пред камерата няколко варианта на историята за бягство от затвора, при което начинаещите режисьори всеки път имат възможност да направляват развитието на сюжета в желаното русло, по различен начин да монтират заснетия материал, да добавят разнообразни шумове и музика и прочие.
След нея и другите й колеги от "Приятели" опитват да пробият в голямото кино. Но докато те се стремят да попаднат във високобюджетни продукции, Анистън се задоволява с участие в независими филми. След "Тя е жената!" се снима в нискобюджетната комедия "Идеалният образ" ("Picture Perfect", 1997), представяща света на рекламния бизнес. "Снимайки се в този филм, набрах безценен актьорски опит", разказва актрисата. - "Партньор ми беше Кевин Бейкън, който е потресаващ актьор и много забавен човек. В детството си бях малко влюбена в него и затова, когато се оказах в един кадър с него, се вълнувах много."
Следва пак комедия - "Обект на желание" ("The Object of My Affection", 1998), в която обаче се сблъсква с по-сериозна тематика и по-сериозен режисьор - Никълъс Хитнър, създал "Лудостта на крал Джордж" (1994).
Личен живот:
През 1995 година Дженифър се обвързва с Адам Дюриц, член на групата "Counting Crows", който е имал двегодишна връзка и с най-близката й приятелка Кортни Кокс.
След това е три години в компанията на Тейт Донован, с когото се разделя през 1998 г.
По-късно същата година попада в обятията на Брад Пит. Двамата се женят на 29-ти юли 2000 г. в Малибу. Сватбата им на стойност един милион е била строго охранявана от медии и фенове. Цяло съзвездие от знаменитости е присъствало на брачната церемония. Изключения правят бившата приятелка на Пит - Гуинет Полтроу и майката на Анистън, с която актрисата е имала няколко публични скандала.
За приятелството и любовните й отношения със звездата Брад Пит е писано много, още преди двамата да се оженят. В началото те опитвали да скрият връзката си, но по-късно (1999 г.), когато просто не можели да живеят разделени, Пит дава подробно интервю за сп. "Rolling Stone", в което не успява да избегне темата за любовта. "Мисля, че това е любов - признава актьорът за своите отношения с Анистън. - "Тя е фантастична жена: умна, сложна личност, която се отнася с огромна симпатия към всички хора. Тя е най-доброто нещо в моя живот". Вероятно Гуинет Полтроу доста се е разстроила, когато прочела тези признания. По това време двамата с Брад Пит ходели заедно, поне според твърденията на жълтата преса... Анистън и Пит се развеждат след петгодишен брак, през октомври 2005 г.
След раздялата си с Брад Пит, Анистън има няколко краткотрайни връзки - с Винс Вон, Джерард Бътлър, музиканта Джон Майър, актьора Кристофър Гартин и др.
От август 2015 Анистън е омъжена за актьора Джъстин Дероу, с когото се познават година и половина, преди да играят заедно в комедията "Мир, любов и още нещо" от 2012 г. и да се сгодят през август същата година. През февруари 2018 г. двамата се разделят.
Дженифър Анистън инвестира и в своя компания за продукти за коса ("Living Proof"), компания за парфюми ("Jennifer Anniston") и др. За известно време е ракламно лице на авиокомпанията "Emirates", на напитка на Кока-Кола ("Glaceau Smartwater"), на телекомуникационната компания "Sky Broadband" и др.. През 2017 г. е втората най-високоплатена актриса с $25.5 милиона за година само от актьорство. Общото й състояние се оценява на $400 милиона. Дарява пари з аразлични каузи - църкви, бедствия, детски болници, други детски каузи. Самата тя няма деца.
Място на раждане - Шърман Оукс, Калифорния, САЩ
Американската актриса, продуцент и музикант е родена в калифорнийско градче, но израства в Ню Йорк. Има гръцки корени - нейният дядо дошъл от Гърция и станал собственик на закусвалня. Към актъорството Дженифър е подтиквана от малка от баща си Джон, звезда от серийната тв драма на NBC "Days of our Lives", както и от кръстника си Тели Савалас. Анистън е живяла една година от детството си в Гърция със семейството си и се премества в Ню Йорк, когато баща й получава роля в сериала "Love of Life". Майка й Нанси е модел и също актриса. Двамата с баща й се разделят, когато Дженифър е деветгодишна. Първият й опит на сцената е на 11 години, когато се записва в училищния драматичен състав на Рудолф Стайнър. Анистън казва: "Винаги ме е привличало актьорството, но опитът ми в класа на Рудолф Стайнър ме окуражи да направя кариера с него. Това е едно одухотворено училище, което развива творчеството и индивидуалността".
На 11 години една от рисунките на Дженифър е избрана за изложба в музея на изкуствата в Ню Йорк. След дипломирането си през 1987 година тя се появява в редица телевизионни и театрални продукции като "For Dear Life" и "Dancing on Checker's Grave". Докато прави своя пробив, Анистън се издържа като сервитьорка. Търсейки по-доходна работа тя се мести в Лос Анджелис, където се снима и в първата си телевизионна роля в сериала "Molloy" (1990). В началото на деветдесетте изиграва поддържащи роли в няколко телевизионни сериала - "Ferris Bueller" (1990), "Herman's Head" (1991), "The Edge" (1992) и "Muddling Through" (1994). Прави филмовия си дебют през 1993 г. в не много успешния трилър "Leprechaun". Все още неизвестна, актрисата се явява на прослушване за още един телевизионен сериал, наречен "Friends" (1994) - в първоначален вариант: "Friends Like These". Следва стремителното й изкачаване по стълбицата на успеха и славата...
Всички обичат звездата от тв сериала "Приятели" (1994 - 2004) с изключение на фризьорите. Защото колкото по-популярна ставала поредицата, толкова повече жени преставали да посещават фризьарските салони, пускайки си дълги коси "а ла Рейчъл" - героинята на Дженифър Анистън. "Започвайки да работим над шоуто, решихме че Рейчъл ще има прическа, която да съответства на безволевата й натура", припомня си Анистън. - "Моят приятел Крис грабна бръснача, подряза бедните ми коси и попита: "Така става ли?" Аз даже не можах да ахна! А след известно време от фризьорските салони започнаха да се оплакват, че жените започнали все по-рядко да се подстригват".
През 1998 г. Дженифър влиза в топ 10 на най-сексапилните звезди на планетата, съставена от английското списание "Empire". А шоуто "Приятели", в което тя участва се радва на изключителен успех. То носи ежегодно по 500 млн. долара само от препродажбата на правата за излъчване по кабелните канали и в други страни извън САЩ. Продължаващата десет години история на нюйоркчаните, търсещи своето място под слънцето, наистина има невероятен успех навсякъде по света. "Анистън е истински феномен. За 90-те години тя е може би същото, което беше за 70-те Фара Фосет", пиcа списание "Gentleman Quaterly" само година след началото на триумфалното шествие на сериала.
Как така това обикновено наглед момиче се превърна в културен феномен на десетилетието? Може да проследим нейната кариера, но с това едва ли ще си обясним този невероятен възход.
Самата актриса в началото също не можела да си обясни причината за своя зашеметяващ успех: "Когато се видя на корицата на някое списание, ми се струва, че това не съм аз, а някое друго същество - разкрасено и съвършено изкуствено. Старая се да не мисля за това, че съм длъжна да съответствам на този имидж. Успокоявам се, че за това ще се погрижат другите", споделя Анистън в началото на своята кариера. Но впоследствие й се наложило кардинално да преразгледа своите възгледи и да се залови с поддържането на имиджа си. През 1997 г. списание "Rolling Stone" помества нейна фотография на корицата си и включва голяма серия нейни снимки във вътрешните си страници. По време на фотосеанса успяват да я навият да легне гола под ефирни завивки, но когато за миг се откриват съблазнителните й задни части, фотографът продължил да снима. Актрисата се възмутила, но я уверили, че това се прави в интерес на работата - колкото повече снимки има, по-лесно ще изберат най-хубавите. А ако в кадъра попаднат нейните разголени прелести, просто ще ги изрежат. "В онези години бях толкова наивна, че повярвах на обещанията.", признава по-късно Дженифър. - "Те наистина нещичко поизрязаха, но не и това, което би ми се искало. Представяте ли си: отварям списанието и лъсва моят гол задник! Бях просто шокирана".
Днес Анистън трезво и рационално обяснява успеха на глупавичката Рейчъл сред младежката аудитория по света. "Тя е идеалното момиче за ухажване. Много е лесно да я разсмееш, отворена е за всичко, по-скоро е миловидна, отколкото ослепително красива. Не е нужна вечеря в скъп ресторант, за да бъде покорена, нито пък бяла лимузина или вила на морския бряг. Тя е момиче, до което всеки младеж би се чувствал уютно". Въпреки точността на това обяснение, все пак остава едно малко "но" - защо именно Рейчъл? Та нали точно такива като нея има стотици сред статистките... "И аз самата продължавам да се удивлявам на това", признава чистосърдечно Анистън.
Истината е, че като актриса тя изглежда добре на екрана и в друго амплоа. Нейната първа голяма кинороля във филма "Тя е жената!" ("She's the One", 1996) показва, че Анистън не се бои да изглежда на екрана нежелана и дори некрасива. Тя изиграва отблъскващата и нелюбима жена на бизнесмен от "Уолстрийт", който ехидно я сравнява със своята любовница (Камерън Диас) и обяснява, че ако съпругата му прилича на кола Буик модел 1974-а, то любовницата е като чисто новичко Порше. Най-смешното е, че след излизането на филма по екраните, върху режисьора Ед Бърнс се посипали упреци, че си е позволил да представи в такъв окаян вид националната любимка Рейчъл. Горкичкият, наложило му се дълго да разяснява, че всъщност ролята била предпочетена от самата Дженифър Анистън.
Впрочем, нещо подобно се случило и когато за първи път отишла на проби за сериала "Приятели". Предложили й ролята на умната Моника, но тя пожелала да играе именно глупавичката Рейчъл, която започва своите телевизионни подвизи с това, че зарязва жениха си пред олтара. В действителност Анистън никак не прилича на Рейчъл: тя е умна и напориста. Хонорарите за участието си в "Приятели" използва за създаването на собствена фирма.
През 1995 година, точно когато сериалът започва да жъне световна слава, Анистън първа от целия актьорски състав дебютира в киното. Едновременно с това тя се пробва и в съвършено нова, непозната за повечето актьори територия. Снима се ... в компютърна игра. Но не в стандартен екшън, а в особена игра за кинолюбители, които мечтаят да станат знаменити режисьори. Играта се казва "Режисьорският стол на Стивън Спилбърг", а партньор на Анистън в нея е самият Куентин Тарантино. Двамата разиграват пред камерата няколко варианта на историята за бягство от затвора, при което начинаещите режисьори всеки път имат възможност да направляват развитието на сюжета в желаното русло, по различен начин да монтират заснетия материал, да добавят разнообразни шумове и музика и прочие.
След нея и другите й колеги от "Приятели" опитват да пробият в голямото кино. Но докато те се стремят да попаднат във високобюджетни продукции, Анистън се задоволява с участие в независими филми. След "Тя е жената!" се снима в нискобюджетната комедия "Идеалният образ" ("Picture Perfect", 1997), представяща света на рекламния бизнес. "Снимайки се в този филм, набрах безценен актьорски опит", разказва актрисата. - "Партньор ми беше Кевин Бейкън, който е потресаващ актьор и много забавен човек. В детството си бях малко влюбена в него и затова, когато се оказах в един кадър с него, се вълнувах много."
Следва пак комедия - "Обект на желание" ("The Object of My Affection", 1998), в която обаче се сблъсква с по-сериозна тематика и по-сериозен режисьор - Никълъс Хитнър, създал "Лудостта на крал Джордж" (1994).
Личен живот:
През 1995 година Дженифър се обвързва с Адам Дюриц, член на групата "Counting Crows", който е имал двегодишна връзка и с най-близката й приятелка Кортни Кокс.
След това е три години в компанията на Тейт Донован, с когото се разделя през 1998 г.
По-късно същата година попада в обятията на Брад Пит. Двамата се женят на 29-ти юли 2000 г. в Малибу. Сватбата им на стойност един милион е била строго охранявана от медии и фенове. Цяло съзвездие от знаменитости е присъствало на брачната церемония. Изключения правят бившата приятелка на Пит - Гуинет Полтроу и майката на Анистън, с която актрисата е имала няколко публични скандала.
За приятелството и любовните й отношения със звездата Брад Пит е писано много, още преди двамата да се оженят. В началото те опитвали да скрият връзката си, но по-късно (1999 г.), когато просто не можели да живеят разделени, Пит дава подробно интервю за сп. "Rolling Stone", в което не успява да избегне темата за любовта. "Мисля, че това е любов - признава актьорът за своите отношения с Анистън. - "Тя е фантастична жена: умна, сложна личност, която се отнася с огромна симпатия към всички хора. Тя е най-доброто нещо в моя живот". Вероятно Гуинет Полтроу доста се е разстроила, когато прочела тези признания. По това време двамата с Брад Пит ходели заедно, поне според твърденията на жълтата преса... Анистън и Пит се развеждат след петгодишен брак, през октомври 2005 г.
След раздялата си с Брад Пит, Анистън има няколко краткотрайни връзки - с Винс Вон, Джерард Бътлър, музиканта Джон Майър, актьора Кристофър Гартин и др.
От август 2015 Анистън е омъжена за актьора Джъстин Дероу, с когото се познават година и половина, преди да играят заедно в комедията "Мир, любов и още нещо" от 2012 г. и да се сгодят през август същата година. През февруари 2018 г. двамата се разделят.
Дженифър Анистън инвестира и в своя компания за продукти за коса ("Living Proof"), компания за парфюми ("Jennifer Anniston") и др. За известно време е ракламно лице на авиокомпанията "Emirates", на напитка на Кока-Кола ("Glaceau Smartwater"), на телекомуникационната компания "Sky Broadband" и др.. През 2017 г. е втората най-високоплатена актриса с $25.5 милиона за година само от актьорство. Общото й състояние се оценява на $400 милиона. Дарява пари з аразлични каузи - църкви, бедствия, детски болници, други детски каузи. Самата тя няма деца.