Пореден режисьор - срещу супергеройските филми

И Джоди Фостър вчера се нареди на опашката от режисьори, възразяващи срещу замърсяването на кинематичния пейзаж от супергеройски филми. След Клинт Истууд, Ридли Скот, Алехандро Иняриту, Дейвид Кроненбърг, Уилям Фридкин, Тери Гилиъм, Мел Гибсън и дори Роланд Емерих - 55-годишната Фостър даде интервю за списание "Radio Times", в което сравни супергеройския жанр с фракинга на природен газ.

"Да отидеш на кино е станало като посещение на развлекателен парк. Правенето на лошо съдържание от студиата, за да са привлекателни на масите и на акционерите, е като фракинга - получавате веднага възвръщаемост, но увреждате Земята!" Актрисата, сценарист и режисьор обаче не спря дотук, а добави, че произведените в Америка супергеройски филми замърсяват не само САЩ, но и останалия свят. "Това разрушава зрителските навици на американското население и след това на целия останал свят. Не искам да се правят 200-милиона-доларови филми за супергерои!"

Според Фостър, която наскоро режисира епизод на фантастичния трилър сериал "Black Mirror" за Netflix, "в днешно време не е лесно да си филммейкър в Холивуд, освен ако си от клуба на недосегаемите като Спилбърг или Истууд" и "липсва уважение към повечето останали режисьори".

Не след дълго режисьорът на "Пазители на Галактиката" Джеймс Гън излезе с коментар в Туитър:
"Мисля, че Фостър гледа на филма по старомодния начин, при който зрелищният филм не може да провокира мисленето. Често това е вярно, но не винаги. Нейната система от убеждения е общоприета и не е лишена напълно от основание. Казвам, че не е без основание, тъй като повечето от студийните франчайзи са доста бездушни - и това е реална опасност за бъдещето на киното! Но има и изключения, макар и доста малко. За да оцелее киното, аз вярвам, че филмите-зрелища трябва да имат визия и сърце, което традиционно нямат. Но някои от нас правят всичко възможно в това отношение. Да се създават филми-спектакли, които са иновативни, хуманни и смислени, това ме вдъхновява в нашата работа.

Честно казано, или поне по казаното от Фостър, тя като че вижда правенето на филми за свързано с нейния собствен растеж. Това може да е част от въпроса "защо го правя", но влагането на милиони долари в един филм трябва да е нещо повече от това. Това е комуникация. Уважавам Фостър и това, което е направила за киното и ценя нейния различен поглед към холивудския пейзаж".

Размишленията на Фостър идват след сделката Disney/Fox, откроила бавната, но неумолима тенденция към монополизиране на киноиндустрията от продължения, ребути, римейци и особено от супергеройски филми - които, както Фостър се изразява, са "душегубци" (“soul killing”). Аналогията с фракинга като че не е лишена от смисъл, коментират от "theplaylist.net".