Костюми

Историята на Александър Велики включва в себе си разкази за най-различни древни цивилизации, като обхваща няколко десетилетия. Печелилата Оскар дизайнерка на костюмите Джени Бийвън е ангажирана с изработката на над 20 000 елемента от облеклото на участниците в продукцията, които трябва да са и исторически достоверни. “Има огромно количество рисунки върху различни съдове, които са останали като историческо наследство от древногръцката цивилизация, както и някои ръкописи, така че сме наясно какво е било облеклото им”, отбелязва Бийвън.

Сватбените одежди, изработени от нея, отразяват смесицата от култури от времето на Александър, като това се отнася в най-голяма степен за роклята на Роксана, ушита за бракосъчетанието. “Моите проучвания доказаха, че афганските техники за изработка на дрехи не са се променили особено много за две хиляди години”, споделя дизайнерката. “Те са вплитали златни нишки в дрехите и ние направихме същото за одеждите на двамата младоженци. Също така много държах Роксана да изглежда секси в роклята”.

Бийвън отделя сериозно внимание и на облеклото на воините във филма, и по-специално на това на Александър и неговите генерали. Един от най-забележителните елементи е шлемът на императора, на който са направени над 10 копия за снимките.

В битката при Гавгамела белите туники на македонските и гръцките воини са в забележителен контраст с пъстрото облекло на персийските им врагове. “Персите са правили доста по-сложни дрехи от гърците”, отбелязва Бийвън. “Шиели са панталони, използвали са колани и са носили богато украсени обувки. Те са се гордеели с дрехите си, докато гърците са искали по-скоро да подчертаят красотата на голите си тела”.

Бийвън полага доста усилия и при изработката на костюмите на индийските воини, участващи в битката в гората. “Техните дрехи са от много ярки копринени материи. Те са носили много бижута, понякога тюрбани и почти винаги – дълги коси.

За съжаление знаем твърде малко за тях, защото скулптурите в древна Индия са били правени от пясък и са били разрушени от времето, за разлика от древногръцките исторически паметници, които съществуват и до днес”.