"Теория на конспирацията" или параноя?

Неотдавна една статия в сп. "Newsweek" (от 6 януари тази година) твърдеше, че "ние сме заобиколени от параноя по конспирациите. Някой по-параноичен човек дори може да каже, че времето им наближава, защото тези налудничави теории вече не се разпространяват само в обичайните жълти вестничета, които гъмжат от подобни измислици. В ерата на "Интернет" увлечението по конспирациите се е превърнало във вид религия. Огромният контингент от нейни последователи варира от случайно повярвали до ревностни привърженици, които смятат, че О. Джей Симпсън е бил натопен за убийството на съпругата си от японската мафия и че принц Чарлз е марионетка на "Новия световен ред"..." Джон Уейлън, съавтор на "50-те най-големи конспирации", казва, че "обикновено теориите на конспирациите са пълни измислици. Но независимо дали са истински, отчасти истински или абсолютно фалшиви, те се разпространяват със светкавична бързина, като вируси. Често се превръщат в градски легенди, които пълзят от общност на общност и се предават от поколение на поколение. "Публицистичните радиопредавания и "Интернет" гъмжат от сценарии за конспирации: черни хеликоптери, нашественически сили на ООН в задния ни двор, потулени случаи с НЛО... Технологията, използвана за огласяването на тези теории: "Интернет", публицистичните радиопредавания, фотокопирни машини, видеокасети - помага на теориите да се разпространяват в нашето съвремие много по-бързо и на по-големи разстояния от когато и да било. "Другият елемент, който дава храна на теориите на конспирациите, е циничното отношение на обществото към правителството, което сякаш е достигнало епидемични размери - като например опитите на ЦРУ да премахне чуждестранни лидери, нелегалните му експерименти с ЛСД върху нищо неподозиращи американски граждани, аферата Иран-контри, незаконното малтретиране от страна на ФБР на радикалите по време на Виетнамската война, и т.н." "У хората се крие дълбоко насадена готовност да повярват, че са заобиколени от неприятели", казва продуцентът-режисьор Ричард Донър. "Много е удобно да вярваш, че там някъде се спотайва злонамерена сила, срещу която можем с пълно право да излеем негодуванието си." Продуцентът Джоуел Силвър добавя: "Не е ли налудничава идеята да вярваш, че на гърба на пътните знаци има тайни кодови знаци, които представляват секретни инструкции за армията на ООН за завладяване на САЩ. Това е най-фрапиращото доказателство за жизнеността на параноята." През последното десетилетие се наблюдава повишена склонност на много хора да повярват в теориите на някоя конспирация. Тези теории сякаш задоволяват човешката необходимост от невероятни и мелодраматични ситуации; злодеите в тези теории обикновено са мегаломаниаци, дяволски изобретателни и всемогъщи. "Колко теории за конспирации чува човек всяка седмица?", пита Мел Гибсън. "Кой е отправил заплаха за бомбен атентат? Наистина ли са се опитали да пробутат на Кастро отровна пура? Всички подобни истории, на които никой не е способен да даде ясен отговор, на за които всеки има по някоя теория." "Хора, които се чувстват безпомощни", казва Донър, "са много доволни да научат, че някъде там ги дебнат врагове. В края на крайщата, във всяка теория на конспирация има и зрънце истина, която й дава живот." Друга статия в сп. "Newsweek" (от 23 март тази година) твърди: "В края на един изнурителен век, това е много удобен начин да се обясни пълната бъркотия в света. Еднозначен и ясен отговор на всичко. Нещата не се разпадат от самосебе си; центърът на всичко не поддава без никаква ясна причина. Някой е виновен за това разпадане и да сочиш обвинително с пръст е много по-лесно, отколкото да живееш объркано... Лошото е обаче, че дори и параноиците имат реални врагове и дори теориите на конспирациите понякога се оказват верни."