Да бъдеш или да не бъдеш… Хамлет

Ако датският принц на Кенет Брана е модерният Хамлет, то този на Мел Гибсън е вечният. Това не означава, че няма или не ще се появи по-добър, а просто че маестро Дзефирели отново (след “Ромео и Жулиета” и “Отело”) се е проявил като чудесен разбирач на Шекспир.

Решен в мрачни цветове, сътворяващи една почти средновековна атмосфера, “Хамлет” разказва добре познатата история за датския принц, изправен пред дилемата да се примири с хода на събитията или да се вслуша в думите на един дух и да въздаде правосъдие. И Хамлет отново избира пътя на отмъщението. Новото е необичайният изпълнител на ролята - Мел Гибсън. Този Мел Гибсън тук няма нищо общо с екшън-звездата от поредицата “Смъртоносно оръжие” или с Героя от “Смело сърце” и “Патриотът”. Неговата дълбока потиснатост, заменена в последствие от налудничава решимост, предизвикват особено чувство за обреченост. Той изглежда твърде обикновен за онова, което знаем, че трябва да направи. И именно там се корени усещането за неумолимата действителност, която унищожава героите, преди да ги е “коронясала” за такива.

“Светът е разглобен, о дял проклет,
да си роден, за да го слагаш в ред.”

В крайна сметка, независимо от така стеклите се обстоятелства, ако Клавдий може да бъде определен като злодей, то не трябва да забравяме, че макар и неволно Хамлет се превръща в убиец. Това, което той извършва не е анархистичен бунт, а съзнателно предизвикване на съдбата, с поемане на всички произтичащи последствия. Такъв го виждаме и чрез Мел Гибсън.

Негови достойни партньори в тази трагедия са Глен Клоуз като кралица Гертруда и Алън Бейтс като Крал Клавдий. В ролята на Офелия Хелена Бонъм Картър предлага любопитната интерпретация на затворена и по-скоро притеснителна девойка, в която още изначално като че ли долавяме някакви проблясъци на налудничавост. Глен Клоуз от своя страна също създава една нетипична Гертруда, в чийто образ е наблегнато на жизнеността и фриволната безотговорност. Заобиколени от плеяда добри актьори в останалите роли, те разкриват пред нас представата на Франко Дзефирели за кървавата драма, разиграла се в Елсинор.