Фокусникът Едуард Нортън

Независимо дали е свещеник (не много праведен), разкаял се нацист или самотен каубой, Едуард Нортън се откроява като един от най-добрите актьори от своето поколение. И кой по-успешно от този хамелеон би се справил с ролята на фокусник, разполагащ с необикновени способности в “Илюзионистът”.

-Как подходихте към ролята на Айзенхайм?

Едуард Нортън: Всичко започва с усещането за съмнение. Най-интересните роли са тези, които след като прочетеш сценария, те карат да смяташ, че няма да си в състояние да изиграеш персонажа. Обикновено този тип съмнение и страхове са синоним на интерес. С течение на времето се научих, че вместо да се избягват подобни персонажи, ще науча нещо от тях. Айзенхайм е именно такъв – могъщ и мистериозен.

-Героят Ви в “Илюзионистът” изглежда пълна противоположност на онзи в “Down in the valley”...

Е. Н.: Така е, наистина. Харлан отчаяно се опитваше да се свърже с другите, докато Айзенхайм гледа на света от дистанция. Той живее в бляскава изолация и единственото нещо, което го свързва с живота е любовта към една млада жена. В известен смисъл “Илюзионистът” е романтична история, водена от идеята, че съществуват хора, с които сме необяснимо свързани, с които сме създадени, за да живеем заедно.

-Зад романтиката обаче се крият манипулацията, илюзията на властта...

Е. Н.: Абсолютно. Сравнението може да ви се види странно, но с Пол Джамати си говорехме за “Казабланка”, филм който е романтичен в много отношения, но също и политически, и където въпросът е да определиш в кой лагер си. Персонажът на Богарт малко напомня на моя герой и се опитва да остане неутрален и просто да върши добре работата си. Той се чувства мотивиран за действие едва когато жената се връща в живота му.

- Дали актьорската игра е начин да изчезнете, да се скриете от самия себе си?

Е. Н.: Не. Аз не искам да избягам, нито да се крия. Това е игра. Единствено творческият акт ми харесва и ми позволява да изследвам територии, които са ми интересни. Обичам изкуството на разказване на истории, което съществува от древни времена и беше наследено от киното.

Нет Фокус