За кинематографията

За кинематографиятаОт самото начало идеята на Бломкамп е „Сектор 9” да има свой собствен облик, да бъде повлиян от великите научно-фантастични филми, но да има свое собствено уникално излъчване.

Сектор 9” нарушава правилата главно в стила на снимане, което кара публиката в края на филма да се чуди кое е истинско и кое – напълно измислено. Дългогодишният приятел на Бломкамп Трент Опалох споделя разбирането на режисьора за пътуването, на което иска да поведе зрителите. „Трент е идеален за подобни ситуации” – казва Бломкамп. „Не си губихме времто в обрисуване на красиви картини, просто отивахме и улавяхме автентичния дух на мястото.”

Бломкамп използва три различни компонента, за да разкаже историята. На първо място, разбира се, са драматичните сцени около историята на Викъс, снимани от ръка и посредством други техники. Бломкамп и Опалох търсят сурови, брутални и автентични образи. Например, Опалох монтира дузина мини-камери върху всяка голяма, които улавят както действието, така и снимачния процес. Кинаджийте снимат „корпоративно видео” за МНО, като Копли, в ролята на Викъс, говори директно на камерата. „Това беше първият тест, който направихме” – казва Копли. „Той дава допълнител привкус на филма, показвайки как стои героя ‘пред камера’ и когато мисли, че не го снимат – как се опитва да впечатли публиката и да се ‘изфука’.  Когато заснемеш героя в момент, в който си мисли, че не го снимат, това е обезоръжаващо за публиката – точно в стила, който се опитва да наложи Нийл. Хората вярват безрезервно.

Вторият компонент е публицистичната страна. Кинаджийте работили независимо от основния състав, интервюирали много хора, някои от които актьори, други – не, за да получат желаните неподправени отговори към ситуацията, представена във филма.
Третият компонент са реално съществуващите кадри, предоставени от южноафриканската телевизия, от Ройтерс и други агенции. Тези архаични новинарски емисии помагат на Бломкамп да придаде живот на света, който създава. „Във много филми можем да видим известни телевизионни водещи, или части от репортажи на Си Ен Ен, така че това, което правя аз не е някаква новост” – обяснява Бломкамп. „Единствената разлика е, че  в този филм има изобилие от тях.”

СНИМКИТЕ В ЙОХАНЕСБУРГ

„Нийл Бломкамп е южноафриканец и това помага да видим историята от уникален ъгъл” – казва Питър Джаксън.
Кинаджийте от самото начало искали да заснемат „Сектор 9” в Йоханесбург, Южна Африка. Всеки друг космополитен град би свършил работа, но Йоханесбург притежава уникалния привкус на Африка, до болка познат на Бломкамп, извор на неговото вдъхновение. „Мисля, че ще бъде изключително трудно да постигнем ефекта на Йоханесбург някъде другаде” – казва Бломкамп. „Там има толкова живи детайли, мръсотията, бодливата тел, бурените. За да бъде въздействаш един филм, аз мисля, че човек се нуждае именно от такова ниво на замърсеност и реалистичност.”

Всъщност, според Шарлто Копли режисьорът не се поколебал много, когато се чудел дали наистина е необходимо да снимат в извън-градските райони. Коупи, който играе в много от тези сцени казва бързо: „Да, казах аз. Определено. Знаех, че ще е изтощително, но трябваше да го направим. Не можехме да снимаме само с декори. Когато си там, всички емоции сякаш сами те завладяват.”

Нарастването на броя на престъпленията е променило града до неузнаваемост от времето, когато Бломкамп заминава за Ванкувър, но за него тези промени са интерсни и той ги вплита в своята история. „Превърнал се е в град на високите стени, бодливата тел, електрически огради, камери и частни охранителни фирми” – казва Бломкамп. „Тези промени можеха да превърнат Йоханесбург в най-грозния град на света, но аз го намирам за стимулиращ и все още съм влюбен в него.”

За „Сектор 9” Бломкамп си представя суров, почти апокалиптичен град. Той запазва някои автентични южноафрикански елементи, но се опитва да покаже Йоханесбург като безрадостно и тъжно, сиво място.
За да постигнат този ефект, кинаджийте снимат по време на сухите зимни месеци. През лятото районът е потънал в зеленина и е много красив, но в „Сектор 9” не оставате с такова впечатление. „Снимахме през зимата, защото исках града във филма да изглежда като пусто, сухо, изоставено място” – коментира Бломкамп. „Снимахме в средата на зимата и накъдето и да погледне човек имаше пожари, дим и прах, които обгръщаха хоризонта. Точно каквото исках.”  

Кинаджийте имали късмет да открият перфектното място в Шиавело, в покрайнините на Совето. Хората тук живеели в бараки от години. Тъй като снимките щели скоро да започнат местните власти ги премествали в общински жилища на 20 км от мястото и събаряли бараките. Кинаджийте закупили останалите бараки, заградили мястото с ограда и се подготвили за снимки. „Имахме голям късмет с Шиавело” – казва Бломкамп. „Мястото изглеждаше точно така, както си го представях.”

За продуктовия дизайнер Филип Айви, Шиавело и бараките били солидна основа, върху която да работи. „Имахме всичко, включително боклук и старо желязо” – казва Айви. „Просто купихме всички материали от разрушените бараки и ги построихме наново. Така се сдобихме с напълно автентична атмосфера и си спестихме много врме.” Айви взел за помощник като арт директор Емилия Уивинд, която е работила в същата област преди години като продуктов дизайнер в носителя на Оскар „Тотси”. „Тя е невероятна, обича и уважава хората и те й отвръщат със същото.”

„Когато си южноафриканец, когато влезеш в извън-градските райони в теб се надигат емоции”- казва Шалто Копли. „Знаеш, че за теб това е само декор, но в действителност така живеят много хора. Когато работиш в Совето хората са щастливи, защото допринасяш много за тяхната икономика.”

Дизайнът на Айви за филма е всъщност контраст между реалния свят, скучния, градски свят на хората и преувеличения научно-фантастичен свят на извънземните. „Тези два елемента постоянно се сблъскват във филма” – казва Бломкамп. „Всичко, което построихме се базира на тази идея.”

Някъде между обикновенния свят на хората и странния свят на извънземните се намира леговището на Обесандио. Героят е нигерийски подземен бос, който е единствената контрабандна свръзка на извънземните, но изобщо не е великодушен. Домът му притежава свой собствен уникален стил – смесица от различни африкански влияния. Айви и Уивинд създават многообразно място -  очарователо, но същевременно злокобно. „Това място има много употреби” – обяснява Уивинд. „То е скован бар, магазин за авточасти, магазин за оръжия и за традиционна медицина, мулти-функционален магазин, където сангома извършват ритуалите си. Направихме го по такъв начин, че всеки път, когато го погледнеш, нещо интересно хваща окото ти, от човешки кости, съдове, направени от мъртви животни до кутии за амуниции.”

Извън суровата, прашна атмосфера на Совето, Айви строи голям брой студийни декори. Един от любимите му е лабораторията на МНО, секретна медицинска лаборатория в сърцето на МНО. Тъй като идеята за цяла болница била отхвърлена, решили да построят само лабораторията. „Спряхме се на тежка архитектура”- казва Айви. „Искахме да провокира клаустрофобични мисли и да задушава Викъс. Трябваше да бъде страховито място. Поставихме флуоресцентна светлина, за да придадем студено, стерилно усещане, и боядисахме стените в зелено, което прави цвета на лицето блед.”
Джо Дънкли, който отговаря за сценичните ефекти, отбелязва, че тъй като извънземните са дошли на земята двадесет години преди началото на филма, техниката им също е тук оттогава. „Едно от предизвикателствата беше да състарим всичко и да му придадем реалистичен вид” – казва Дънкли. „Използвахме комбинация от шелак и вода, която придава хубав ръждив цвят и нещата изглеждат стари.”

ЗА ИЗВЪНЗЕМНИТЕ И ВИЗУАЛНИТЕ ЕФЕКТИ

Една от най-предизвикателните страни на „Сектор 9” за Бломкамп е шанса да покаже своята собствена представа за извънземния живот.
„Когато измисляше извънземните Нийл не се спря на лесния подход” – казва другият сценарист Тери Тачел. „Те не са симпатични, не са сладки, не предизвикват съжаление. Той се спря на страховития, твърд, войнствен извънземен, което е голямо предизвикателство.”
„Не съм сигурен защо се спрях точно на този образ, но мисля, че на тази обстановка подхождаха повече подобни на насекоми създания” – обяснява Бломкамп.

Разработването на тези създания е процес, при който Бломкамп си сътрудничи с дизайнерите от работилница WETA. „Идеята беше да имат скелет на насекомо, кръстосано с ракообразно” – казва директора по ефектите Джо Дънки. „Те имат жилести, деликатни стави между твърдите черупки, подобни на раците и омарите. Трябваше да са истински отвратителни. Секретират вид смола и ние използвахме различни лепкави вещества, за да им придадем лъскав, жив вид.”
Извънземните са комбинация от визуални и практически ефекти, тъй като физическият им облик – тънък кръст и кучешки  задни крака – би бил  труден за анимация. „Малкият Си Джей е изцяло базиран на визуални ефекти във филма, но направихме и силиконов реален макет за сравнение” – обяснява Дънки. Бломкамп се спира на смесица от визуални ефекти и макети при създаване на извънземните, защото макетите са добро средство за сравнение по време на снимките, но много от елементите във външния вид, както и движенията се постигат по-добре посредством визуални ефекти. „Тези създания имат неимоверно тънък кръст и е трудно да се направят наистина.”

Най-напредналата форма на въоръжение на извънземните е комбинация между технология и органичен произход, което по същество е жив организъм, който влиза в тялото им и те го контролират отвътре. „Оръжието разпознава Викъс като извънземен и прониква в мозъка му” – казва Бломкамп. „Въпреки, че е метално отвън, му причинява болка, когато куршумите рикошират от него. Болката прониква право в главния му мозък.”

За координаторът на каскадите Грант Хюли оръжието е огромно предизвикателство. През по-голямата част от филма Хюли и неговия екип се опитват да сведат телесните повреди до минимум – „Например, ако някой е ударен от автомат, ние не го карахме да лети през стена след това” – казва Хюли. „Когато оръжието атакува, сякаш се разтваря самия Ад. Построихме тръбен наклон, дълъг 300 метра, където трябваше да е оръжието и се врязахме в него със скорост 80 км в час, което ни запрати на 270 градуса във въздуха. Ако трябва да съм честен преди не ми се беше случвало да летим толкова високо и не бях сигурен как ще мине.” Той с удоволствие добавя, че каскадите са надминали очакванията му.
Copyright © 2024 Dir.bg.