Най-новият шедьовър на един от големите майстори на визуалното изкуство, любимецът на софийската фестивална публика Вим Вендерс, ще има специална гала премиера на 19-ия София Филм Фест.
Филмите на Вим Вендерс през годините имат запазено място и вярна публика в София на срещите на голямото кино през март. И всяка негова творба задължително се превръща в събитие, независимо дали е документална или игрална. Това се случи и с „Буена Виста Сошъл Клуб” (1999), и със „Земя на изобилието” (2004) и „Не ме търси” (2005), както и със „Снимки в Палермо” (2008) и „Пина” (2011) – сигурни сме, че и „Солта на земята” ще бъде приет с овации.
Това е завладяващ филм-портрет на един от най-талантливите фотографи на всички времена – бразилеца Себастиао Салгадо, създаден в партньорство с Жулиано Рибейро Салгадо (син на Себастиао Салгадо) и удостоен със Специалната награда на журито и Наградата на Екуменическото жури в програмата „Особен поглед” от фестивала в Кан 2014, с Наградата на публиката в Сан Себастиан 2014 и с номинация за „Оскар” за най-добър документален филм.
В продължение на 40 години фотографът Себастиао Салгадо пътува през различни континенти, следвайки ритъма на променящото се човечество. През и чрез обектива си, той става свидетел на едни от важните събития в историята на света, запечатва международни конфликти, глад, страховити кризи и масово преселение. Салгадо се впуска в откриването на девствените територии, на дивата флора и фауна, успява да улови с камерата си грандиозни пейзажи като част от един уникален фотографски проект – преклонение пред красотата на планетата.
„Себастиао Салгадо е фотограф, на когото се възхищавам” – споделя режисьорът Вим Вендерс. – Със сигурност ще забележите, че съществува нещо общо между документалните ми филми: всички те са посветени на артисти. Одзу в „Токио Га”, Никълъс Рей във „Филмът на Ник”, дизайнера Ямамото в „Записки за градове и дрехи”… Аз, който съм луд фен на футбола, можех да нахвърлям много добър портрет на някой футболист. Но никога негативно чувство не би могло да ме накара да започна да снимам филм. Единствено очарованието ми дава силата и енергията да правя кино. Освен вдъхновение, трябва да открия адекватната форма и да бъда изобретателен.”
Най-трудното предизвикателство за Вим Вендерс по време на работата по проекта „Солта на земята” било да намери точния ракурс за представяне на историята на Салгадо.
„Първоначално Себастиао Салгадо ме попита дали е възможно да покажа снимките му по друг начин, не като в книга или на изложба. Идеята за филма се роди оттам”, допълва Вендерс, според когото да се покаже поредица от снимки с коментар очевидно не буди никакъв интерес.
„Все пак започнах да разпитвам Себастиао за снимките. Разпитвах го дълго време. Знаех неговите истории наизуст. И постепенно по време на нашите разговори разбрах, че той е имал съвсем друг живот. Че е изпаднал в депресия след всички жестокости, които е видял в Руанда. Ужасът му е повлиял по изключителен начин - един ден оставил апарата си и повече не искал да го докосне. Как е успял да се измъкне? Излекувала го е природата, която му върнала вярата в човечеството. Вече имах сюжет за филма: просто проследих това възраждане.”
В „Солта на земята” Вендерс разказва за активната позиция на известния фотограф по отношение на екологията, за мисията му по възстановяване на горите в родната му Бразилия. Благодарение на съвместната работа и подкрепата на Жулиано Салгадо, сърежисьор в проекта, Вендерс успява да покаже човека, който стои зад фотоапарата. А пред погледа на зрителя се сменят като в магнетичен пъзел черно-бели с цветни кинокадри.
„Това е един много трогателен и красив документален разказ за живота, любовта, загубата, отчаянието, изкуплението, който показва как с най-чиста вяра и упорство може да се създаде гора“, пише международната филмова критика за филма.