Чикаго - урбанистичната атмосфера на снимачната площадка на "Разплата"

Снимките на “Разплата” започват в Чикаго на 17 септември 1997 г. Градът е избран за място на снимките заради урбанистичния си вид. Някои от сградите с най-издържан дизайн в Америка в гръцки стил и стил “ар деко” се намират тук. Дори алеите в парковете имат занемарен и изоставен вид. Създателите на филма искат да пресъздадат атмосферата на град, който запада. Не искат действието да се развива сред съвременни, облечени в огледала сгради, не искат предмети с блестяща метална повърхност. Онова, което търсят, са стари постройки, иззидани от камък - студени и сиви. Според Хелгеланд, част от внушенията на самия филм “ще бъдат малко грубовати, няма да има полирани ръбове. Всичко е много стилизирано и напълно подходящо да се превърне в чернобял филм. Опитвам се да не фиксирам точен отрязък от време. Просто ми е необходимо да не се усеща в кой град се намираш. Това не е Чикаго, не е Ню Йорк, това е място, което съществува само в този филм - страхотно място, в което като в капан са попаднали героите. То е и част от онова, което ги кара да се движат напред. Тук изобщо не можеш да откриеш сграда, строена след 1940 г. Нищо от наше време. Дори колите са от старите. Нито една от тях не е произведена след 1989 г.

В целият филм се прокрадва една нишка на ирония, която повече прилича на черен хумор. Персонажът на Мел е много прям човек. Никакви шеги. Просто всичко, което се случва около него, е смешно, но по някакъв особен начин.” “Едно от най-големите предизвикателства за нас бе начинът, по който ще превърнем в картини самият сюжет”, казва операторът Ериксън Кор, “ето защо използувахме така нареченият метод на “байпас на бледите тонове”. Това е процес, при който цветовете в даден филм са намалени до минимум.” Самият град се превръща в герой, продължава Кор: “Дори когато има късче небе, то служи за фон на назъбените очертания на сградите, заключени сме вътре в този град. Персонажът на града сам по себе си е силен - това е светът на Портър. Имаш усещането, че в него витае мъжество.

Осветлението, което използувам, и обективът ми са фокусирани така, че най-ясно да бъдат доловени типичните черти на героите в сценария. Лентата “Супер 35” притежава характер и смелост и ни помага да предадем по-ясно тези малко сюрреалистични характери. Той е причината филмът да внушава усещане за нощ - виждаме сенките, тъмнината зад ъгъла, приглушени отблясъци. Опитвали сме се да поддържаме героя на Мел винаги в центъра, да го накараме да изглежда и да звучи винаги по специфичен начин. Портър трябва да бъде индивидуалист - целеустремена личност, която минава през света, в който живее, подобно на жива метафора. Бяхме в състояние да използуваме заснемането под определен ъгъл при останалите герои, и после изведнъж да се прехвърлим върху Мел.”

За сценографа Ричард Хувър заснемането на този филм се превръща в предизвикателство. Негова е и идеята за използуването на “байпас на бледите тонове”  - процес, при който поставя оригинален черно-бял негатив върху цветен филм. “Да избегнем цветовете на града се оказа много по-сложно отколкото си мислехме”, признава Хувър. “Жълтото беше прекалено ярко. Наложи се да използуваме цели кофи с кафяв пигмент. Винаги разполагахме с бояджия, който сутрин трябваше да боядисва в червено пожарникарските кранове, а в края на снимачния ден отмиваше боята.” “Наложи се да изхвърлим всичко цветно от гардероба”, казва дизайнерката на костюмите Ха Нгуен. “Това беше и причината при избора на дрехите да обърна повече внимание на материала, от който са изработени, на необичайните кройки - сиви костюми, бели ризи, странни шапки, якета от олекотени материи, евтини полички, обувки на висок ток с остри носове. Имаш усещането, че си в Лас Вегас - всичко изглежда евтино, но не провинциално.” “Всъщност всичко е ретро,” казва Гибсън, “по начина, по който го е заснел Брайън. Никой не е облечен в ярки цветове. Има нещо много хитроумно в цялата история - тя е дръзка, грубовата, иронична и забавна. Ще видиш неща, които никога никой не прави в едно общество на вежливи хора.